На територията на община Твърдица в сливенска област се намира едно от известните за югоизточната част на страната села, което носи името Оризари. Първокласният подбалкански път по участъка София – Бургас е мястото, на което се намира населеното място. Това е в подножието на планините Стара планина и Средна гора, където най-високите точки са съответно Черни връх и връх Богдан. Наблизо се намира и язовир с името Жребчево, а до Твърдица дистанцията от селото е едва шест км. Малко повече път се налага да изминем, ако искаме да отидем до Нова Загора – 16 км. По-голямата част от землището на селото е заета от селскостопански фонд – повече от 23 000 декара. Останалите се изразяват в горски фонд, а реките Блягорница и Оризарска минават през селото и осигуряват питейна вода за населението и за битовите му нужди. Канелените горски почви са най-разпространени за региона, а валежите от дъжд протичат равномерно през цялата година.
Освен река Блягорница, с такова име е съществувала и стара местност на територията на Оризари. Точно там през 16-ти век населеното място възниква като селище от турски тип, като поне такава е официалната версия на историците. През 1840-та обаче местните хора решават да преместят селото и то се намира там, където винаги е било от тогава. Причината за това местене не са набезите на османските войски, а развъдилите се отровни змии. Чалтък е турски термин, пряко свързан с произхода на името на селото. Това означава клетка за отглеждане на ориз, а това растение ясно личи в сегашното наименование на мястото. От една страна за отглеждането на ориза може да са отговорни турците от района на Анадола, дошли по тези места. Другата версия е свързана с местността Кабата на запад от селото. Там е имало сравнително голямо по площ оризище. Ариф ага е може би най-значителната и влиятелна фигура от османската империя, защото се отнася изключително добре към местните хора. Не един и два пъти оказва защита срещу набезите на башибозуците. Поради това българите го уважават и почитат. Една част от селото носи името Суха махала и съществува от първите години на освобождението.
От Козарево, Конаре и Твърдица идват много находчиви хора в Оризари и се настаняват във вече изоставените турски къщи. Сегашното име селото получава официално след освобождението, а цели шестнадесет рода идват да живеят тук и се считат за първите коренни жители. Стефан Стоев от Козарево се прочува като първият учител, решил да обучава местните ученици. Това става през 1880-та година, а за школо служи колиба от слама. Само три години по-късно обаче се строи нова и модерна по тогавашните стандарти учебна сграда. Към 1930-та статистиката показва, че тук учат цели сто и десет ученика и това респективно води до нарастване на нуждите на населението от образование. През 1937-ма е открита новата модерна сграда, а девет години по-рано врати отваря друга важна културно – обществена институция. Тя носи името Пробуда и е характерна не само за местното, но и за много други читалища в страната. Датата на откриване е 22-ри декември, а училището се открива на 16-ти септември.
